За пореден пъти жители на Кюстендил се събраха в брезовата горичка пред Художествената галерия "Владимир Димитров - Майстора", където в момента започна реконструкция по проект на Община Кюстендил за благоустрояване на градската среда. Инициативата гражданите да кажат своето мнение бе на неформалния координатор на неформалната инициатива "Спаси Кюстендил" Ивайло Атанасов. "На места тук в тази брезова горичка вече има съборени поне десетина дръвчета от багера. Според мен те са видимо здрави и дори техниката се затруднява да събори. Това е в абсолютно нарушение на проекта и на проектната документация. По нея се предвиждаше да бъдат отстранени изсъхнали дървета. Целта е да се подобри гледката от новата сграда построена от общината", коментира Ивайло Атанасов.
Строителните работи засягат растителност в една част на парка и то по особено груб начин. В друга част местят дървета, за да направят паркинг. "В рамките на 20 метра има три паркинга. Получава се така, че ще се премахнат зелени площи, за да се направи паркинг. Това само по себе си е проблем. Няма град в България, който да е решил въпроса с паркирането", допълни Ивайло Атанасов. По думите му проблемите с паркоместата се решават като се намали зависимостта от автомобилите. Той посочи, че това може да стане с градски транспорт и много велоалеи. "По същата програма, по която в момента община Кюстендил изпълнява проекта си, в Община Дупница се работи за интегриран градски транспорт за 6 млн. лева, а кюстендилския е за 4,5 млн. лева. Именно и тук е разковничето, въпреки всички наши призиви от месеци, общината отказва макар и минимално да промени този проект, да запази каменните настилки, които са вечни и да запази тези 40-годишни дървета, на които кюстендилци се радват и са свикнали с тях. Общината отказва да го промени, защото дейностите по проекта намаляват и съответно и цената и някакви пари не отиват където им е мястото, най-вероятно", заяви Атанасов. Той зададе и съответните въпроси, по които вече са отправили и тяхното питане. Защо този проект няма извършена оценка за въздействие на околната среда? По Закон се изисква такава оценка, ако се засегнат повече от 20 дървета, а тук са повече от 100. Защо не са извършени археологически проучвания, тъй като районът попада в археологическия резерват "Велбъжд", това е защитена зона, каза Ивайло Атанасов. "Надявам се Министерство на културата и МРРБ да ни отговарят тези въпроси", допълни координаторът. Той припомни, че и националният омбудсман е изпратил сигнали до МРРБ.
От своя страна Любомир Иванов заяви, че иска да работи в посока опазване на природното наследство на Кюстендил. "След този парк ще дойде другия проблем с лесопарк "Хисарлъка", където вече има установен върхов корояд", допълни Иванов.
Севделин Атанасов заяви, че групата "Спаси Кюстендил" не твърди, че има нарушения по проекта. "Никой човек обаче не си оправя първо двора, а след това къщата. Ето я Художествената галерия не знам колко са инвестирани в нея, но тя е емблемата на града и трябва да се намерят пари първо да се оправи", предлага още той. Севделин Атанасов припомни един забравен факт от преди десетилетия при блъскане на читалището по време на комунизма. "Тогава 250 души се подписаха под една подписка против първия секретар на ОК на БКП, а сега кюстендилци се скриха. Нашата подписка я подкрепиха много малко хора, Паунов организира контра подписка, там се събраха повече подписи, защото се включи и администрацията. Кюстендилци се скриха и аз съм разочарован от гражданите и от интелигенцията, която живее тук", добави още.
"Знаем, че нищо няма да се промени, но...", каза Атанасов
От "Спаси Кюстендил" признаха, че действително по проекта е имало обществено обсъждане, но според тях това е било формално.
Кюстендил бе първият град в страната, където започна кампанията "Избери снукър" на Министерството на младежта и спорта и на Българската федерация по снукър. На две маси за деца и възрастни, всеки имаше възможност да се включи в този непопулярен все още за България спорт. Инициативата ще се проведе в още три града в страната, в които има развити клубове по снукър.
В Кюстендил той е създаден преди 6 години от Лъчезар Гергов. После треньор става Юлиян Петров.
"Всеки може да играе снукър стига да има желание, това е един джентълменски спорт, който те научава да уважаваш противника. Масата е с размери 3,60 на 1, 80, победител е този, който успее да вкара най-много точки", споделя 16 -годишният Даниел Младенов. Той се занимава със снукър от 4 години и досега е участвал в различни национални състезания в София и Пловдив.
Дейвид Давидков е на 15 години, и е в клуба също от 4 години. "За да станеш един добър състезател по снукър и първо да се научиш, ти трябва много сериозна подготовка. Поне една година, и то при занимания по пет пъти седмично, поне аз така правя", споделя Дейвид Давидков.
Техният треньор Юлиян Петров е доволен от представянето им. "За да играеш снукър, трябва много да го обичаш. То е нещо като математиката, или я харесваш или не. Аз например се запалих още преди 1990 година. Целта на тази кампания е да привлече вниманието на децата, и да ги откаже да не изброявам от какви зависимости", казва Юлиян.
На масите пред община Кюстендил безплатно всеки можеше да се включи, както и да гледа демонстрациите на лицензиран треньор.
Изложение на обредни хлябове в рамките на Празника "Панагия - Въздигане на хляба" представиха в градинката пред Обреден дом в Кюстендил. Изданието е десето поред, а в него с кулинарни произведения участват представители на читалища, на неправителствени организации и на пенсионерски клубове.
Невена Миленова, председател на пенсионерския клуб в село Лозно показва на щанда си баница за булка, питка за кумовете, зелници и баници за кумовете. "Баницата за булка е по-различна, тя трябва да се увива, така както булката е стройна, и символиката е, че съпругът трябва да се увие около нея. Приготвили сме нашите изделия от екологични продукти. Домашно малсо, домашно сирене, а само брашното ни е от мелницата. Ние в пенсионерския клуб сме много активни, наскоро посрещахме и гости от Холандия, по линия на червения кръст", споделя Невена Миленова, която се научила да меси още на 13 години, а сега е амибицирана да предаде опита си и на правнучката.
Виолета Станчева, пък е представител на читалището в село Ябълково. "Ние сме приготвили зелници, пити и баници. Това е една традиция, която ни е запазила през вековете и трябва да се спазва. Нали затова българите казваме, че никой не по-велик от хляба. Знам, че зелникът е характерен за Кюстендилския край. Плънката е особено интересна, приготвя се от зеле, спaнак, праз лук, но най-интересен е с коприва", казва Виолета Станчева.
Изключително от млади хора бе представена продукцията на читалището в село Багренци. Виктория Симеонова показа интересна питка, омесена с помоща на майка си. "До късно вечерта я правихме, и аз помагах. После направихме и две по-малки. Този традиционен празник за българите е уникален и ние като млади хора трябва да направим всичко възможно да се запази", споделя Виктория.
Сред многобройните щандове, имаше и такъв на отдел "Култура и духовно развитие", където експертите показваха на малки деца как се меси хляб. Финалът на празника бе раздаване на богородичните пити, омесени в двора на манастира "Свети Лука" в село Граница. Направиха ги възрастни жени заедно с девойките от конкурса Девойка "Кюстендилска пролет 2017".
45-годишният Любомир Ортакчийски от Кюстендил е с фрактура на черепа, но вече в съзнание, след като бе ударен по главата в кюстендилско заведение. Там той бил с приятели, а до инцидента се стига след като си потърсил стар дълг от познат.
"Срещнах го в заведението и си исках парите, които той ми дължи сигурно от години. Започна да вдига рамене, и да казва, че не той ми ги дължи а някой друг", коментира пострадалият.
Мъжът не може да посочи, кой го е ударил, тъй като изпаднал в безсъзнание.
"Просто бях пред стълбите, когато ме удариха. Не знам дори как са ме качили в линейката", заяви мъжът. Сигналът за инцидента е постъпил в неделя призори чрез телефон 112. По случая е започнато досъдебно производство.
В двора на женския манастир "Свети Лука" в кюстендилското село Граница замесиха ритуално богородични пити за предстоящия празник. Хлябът приготвиха възрастни жени от селото, а техни помощници станаха момичетата от конкурса "Девойка Кюстендилска пролет 2017".
"Мен баба ме е учила да меся хляб. Знам, че е важно съотношението на съставките, трябва хубаво и тестото да втаса. Баба ме учеше като меся и да наричам. Включих се, защото това е една добра традиция", споделя Теодора Атанасова.
Празникът "Панагия" в Кюстендил се организира за десета поредна година, наричан още Въздигане на хляба. Питите, приготвени в двора на Граничкия манастир бяха замесени с мълчана вода, за да се запази тайнството. Накрая поставиха просфорни печати.
"Родом съм от село Преколница, моята баба ме е учила да меся хляб. Някога дори при замесването не се слагаше олио, само сол, брашно и закваска. Нея обаче баба си я оставяше от предното замесване. Направеното тесто се изпичаше в подница. Изобщо няма нищо общо със сегашния", разказва Лалка Илиева.
Трите хляба ще бъдат раздадени на 15-и август, когато се предвижда изложение на хлябове, приготвени от кюстендилските читалища. Единият хляб ще остане за манастира "Свети Лука", вторият ще бъде отнесен в черквата "Света Богородица", а третият ще бъде раздаден на жителите и гостите на града.
