Четиридесет и шест вина бяха представени на традиционният конкурс за най-добро домашно вино - "Трифон Зарезан 2018" организиран от читалище "Пробуда 1961". От представените вина 33 бяха червени, а 13 бели. В конкурса право на участие имаше всеки желаещ, като трябваше да представи минимум 700 мл. вино - бяло, червено или розе собствено производство.
Вината, участващи в конкурса бяха оценявани от компетентно жури с председател Павел Петришки по критерии - цвят, бистрота, блясък, плътност, аромат и вкус.
"Както всяка година се търси хубаво и качествено вино. За щастие тази година виното е много добро, и бялото и червеното имат много добри качества за разлика от предишната, когато реколтата беше провалена. Гледаме вината да са бистри, вкусни и ароматни. Декласираме вина в които има грозде сорт "Отел" комнтира председателя на журито Павел Петришки.
След ритуала по зарязване на лозята за доброто настроение на всички гости се погрижиха музикалните състави към читалище "Пробуда 1961" и оркестър "Веселие".
Участниците в надпреварата бяха от България и Македония.
"Да ви кажа, за виното има една много важна и съществена работа. Това е да се сложи много любов във виното. Много работа иска, много любов, много чисти съдове. Слагам нароненото грозде в бъчва, а когато си пусне сока - след 6-7 дена, отделям около 60 процента от сока в друга бъчва където да преври." разказва Антоний Стояновски от град Крива Паланка.
"Аз използвам един метод, който се казва "Потопена шапка". Това е когато джибрите се потапят под виното. Така се получава по-добра екстракция" разказва Цветомир Иванов от София, който прави вино от 3-4 години.
"Аз участвам с вино розе. Правя го от презряло бяло грозде като не ползвам захар. Виното слагам в бъчва и го пресичам малко по-рано. Така остава леко сладко." разказва бившият футболист Валери Велинов.
Победителя в конкурса получи дъбово буре изработено от кюстендилски майстори по поръчка на организатора. Конкурса се организира за 12та поредна година.
Институт по земеделие - Кюстендил съвместно с териториалния областен офис Кюстендил на Национална служба за съвети в земеделието, организират курс, демонстрация и състезание по резитба на дървесни овощни видове. Инициативата е насрочена за 16 февруари 2018 г. (петък) от 10.30 ч. в Институт по земеделие – Кюстендил.
Пред земеделските стопани, проф. Димитър Домозетов ще изнесе лекция засягаща тенденциите в овощарството, същността, техниката и биологията на сортовата резитба при отделните овощни видове.
Ще бъде направена демонстрация на резитба при посочените видове в различен етап от развитието им. В края на инициативата ще се проведе състезание по резитба на ябълката. Участие могат да вземат всички, които присъстват на лекцията.
Експерти от Териториалния областен офис на НССЗ в Кюстендил ще представят и възможностите за кандидатстване по мерки от ПРСР 2014-2020 г.
За допълнителна информация: тел. 078/524 036, 078/551 295
www.iz-kyustendil.org и www.naas.government.bg;
e-mail:
От 1 до 28 февруари 2018 е гласуването в международния конкурс "Европейско дърво 2018". Моля предайте на всичките си членове на дружеството!!!
България е представена в конкурса „Европейско дърво 2018“ от Секвоите в местността Ючбунар при с. Богослов, област Кюстендил
Призивът е, Вие да гласувате и да споделите с Ваши приятели от България и Чужбина, колеги, групи във фейса, за да се получи като лавина. България е малка държава. За нас ще е гордост, колкото е възможно повече хора да разберат за нашите красоти. А защо не и да се спечели конкурса?! Споделете го на стената си! Може да си създадете и още 1-2-3 пощи, за да се гласува отново от тях!
Всичко зависи само от нас!!!
Начин за гласуване в конкурс "Европейско дърво 2018":
Стъпка 1 – Изписвате в интернет: "Европейско дърво 2018" или влизате на адрес: https://www.treeoftheyear.org/ETY-2018/Uvod.aspx Изисква се да гласувате за два обекта.
Стъпка 2 – Избирате и гласувате с отметки за секвоите край с. Богослов и още един участник с малко набрани гласове. Задължително попълвате електронната си поща и слагате отметка в кръгчето „Не съм робот“. Потвърждавате с бутон „Гласувам“.
Стъпка 3 – Появява се надпис за потвърждаване на гласуването от вашата ел. поща.
Стъпка 4 – Влизате в електронната си поща и потвърждавате гласуването в указаната връзка. Връзката е валидна само 7 дни!
За конкурса "Европейско дърво 2018" последната седмица гласовете ще бъдат скрити. Ние сме малка страна. Конкуренцията е голяма-като брой население и развитието на технологиите. Шанса ни да спечелим е малък, но до последно не трябва да се отказваме, защото факта, че стотици хора ще разберат за секвоите, за България е много престижна. Не е задължително на всяка цена да се спечели. Крачка назад, понякога прави две напред! Понякога, губейки се печели повече... Така, че продължаваме!!! Споделяйте с приятели от България и чужбина и до нови срещи по хубави места! Благодаря за подкрепата!
Първите сергии за продажба на мартеници са вече на обичайното място в центъра на Кюстендил. Таксата, която търговците заплащат на община Кюстендил е 1,5 лв. за квадратен метър за ден. Всяка година в началото на месец Февруари, около 100 търговци излизат на площада в Кюстендил за да продават мартеници и припечелят някой лев с които да допълнят семейния бюджет. Една част от тях са пенсионери, които сами изработват мартениците, които продават.
"Големите мартеници са по два лева, по-малките по около левче. Най-евтини са кончетата за връзване - те са по 10 - 20 ст." Занимавам се за да изкарам нещо, да добавя към голямата ми пенсия в кавички" разказва баба, подредила сергията си още в ранните часове на деня.
"При мен мартеничките нямат увеличение на цената. Както съм го продавала преди, така и сега. Няма увеличение на цената, защото хората и без това нямат пари и не купуват много. При мен всичко е ръчно, това си го плета сама. Около 30-40 минути и мартеничката е готова. Имената и благословиите се бродират. Много щастие и късмет, да си жив и здрав - това си е за мен благословия" разказва възрастна жена.
Червено- белите символи на пролетта, освен на плащад Велбъжд се продават и на пазара, гарата, реповете и около хипермаркетите.
Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите: „Саморегулацията на социалните мрежи бързо прави публични нарушителите на правилата”
Социалните мрежи като че ли имат една собствена саморегулация, благодарение на която хора, които са извършили нещо нередно, включително престъпление, са притиснати от обстоятелствата да бъдат публични и да признаят за него. Така председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов коментира по BG On Air разгласения чрез Facebook случай, при който младежи са наели апартамент посредством платформа за споделено настаняване и са изнесли телевизор от дома на собственика.
„Надявам се все пак тази саморегулация да не стига до крайности. Органите на реда би трябвало да могат да установят това, което се е случило извън виртуалното пространство в обективната действителност”, добави Маргаритов. Той посочи, че случаят е специфичен и подобни сигнали в Комисията са по-скоро инцидентни.
В студиото на „България сутрин” председателят на КЗП обясни, че към момента споделената икономика не е нормативно регулирана нито в България, нито в ЕС. „Правени са такива опити, но по-скоро те минават по пътя на това определени услуги да се стопират, въпреки че хората имат нужда от тях”, каза още той. „Мислили сме по посока на това как биха могли потребителите да бъдат защитени тогава, когато става дума за споделена икономика, която се развива с шеметни темпове. Във всяка социална мрежа вече се предлагат най-различен тип услуги на този принцип”, посочи председателят на КЗП.
Според Маргаритов е редно да се създадат правила, които да се ползват от органите, контролиращи качеството на туристическия продукт. По думите му те трябва да дават възможност за по-ясна проследимост на това кой какво предлага. „И когато нещо не бъде изпълнено – не е получено обещаното, качеството е значително по-ниско или пък резервацията е за определено време, а се е наложило по-ранно напускане, лицето да може да бъде санкционирано по някакъв начин. Недобросъвестното потребителско поведение също би трябвало да бъде обект на подобен тип регулация”, продължи той.
Маргаритов изтъкна, че очаква в следващите месеци да има и подобни проекти на фона на бързо развиващата се нормативната уредба в областта на цифровия пазар, включително интернет търговията, част от която е и споделената икономика. „Коментирали сме този въпрос, той е поставен и с участието на българския еврокомисар в Европейската комисия. В Европейския парламент неотдавна се приеха нови регламенти, свързани със защитата на личните данни, културата на цифровия пазар при предлагането на стоки и услуги и т.н.”, завърши той.
