Шабан Мустафа спечели нов рекорд на трасето в 7-то издание на надпреварата "Осогово рън” при планинските бегачи. Многократният шампион на България показа отлична форма и смъкна рекорда на трасето с цели осем минути. Той пробяга разстоянието от площад "Велбъжд” в Кюстендил до връх Руен, 2:13:572:22:51 мин. Силен резултат записа и Христина Козарева 2:57:27 - на 30 секунди от рекорда на Мая Недялкова.
В 9 часа 16 август /неделя/ бе даден старт на състезанието по планинско бягане и планинско колоездене "Осогово рън 2020". Старта на състезанието е разположен на площад "Велбъжд" в Кюстендил, а финалът на връх Руен в Осоговската планина. Състезанието се организира от Сдружение "Маратон” със съдействието на Община Кюстендил и Туристическо дружество "Осогово”.
"Тръпката от участието в „Осогово рън“ е в невероятната красота, която се вижда, бягайки или карайки велосипед в Осоговската планина. Планина е много красива. Физическото натоварване, малко адреналин, преодоляване на препятствия, борбата със себе си и радостта да стигнеш до крайната точка”, споделиха участниците, които тази година бяха значително по-малко.
"Това е едно доста сериозно предизвикателство, но си струва човек да опита. Контролното време е 5 ч и половина, но най-добрите пристигат значително по-бързо. Могат да участват и любители, идеята е да предизвикаме хората. Времето беше благосклонно към участниците - идеално за бягане и колоездене. Имаше няколко подкрепителни пункта."
За състезанието бяха предвидени две различни трасета, по които преминаха бегачи и колоездачи.
Трасето на бегачите стартира от площад Велбъжд в центъра на Кюстендил (530м Н.В.), преминава покрай стадион Осогово, картинг писта Пауталия и Почивало, преминава по горски път под х. Иглика до Студен кладенец (8,4км), по черен и асфалтов път достига х. Осогово (13,2км), продължава по черен път през Бегбунар (19,5км) по централното било на Осогово до финала на връх Руен (2251м Н.В.).
Трасето на колоездачите стартира от площад Велбъжд в центъра на Кюстендил (530м Н.В.), по асфалт и каменни плочи преминава през Хисарлъка, покрай санаториума, през Богослов до Студен кладенец (11,2км), по черен и асфалтов път достига х. Осогово (16км), продължава по черен път през Бегбунар (22,3км) по централното било на Осогово до финала на връх Руен (2251м Н.В.).
Веригата FIVE MOUNTAINS включва изкачване на най-високите върхове на 5-те най-високи български планини от прилежащите им градове: връх Ботев в Стара планина от Калофер, връх Вихрен в Пирин от Банско, връх Мусала в Рила от Самоков; връх Руен в Осогово от Кюстендил и последното изкачване, което предстои е на Черни връх във Витоша от НДК в София.
Грозна лъжа нарече информацията за връщането на КПП и затварянето на градове заради коронавируса здравният министър Костадин Ангелов, който днес посети МБАЛ "д-р Никола Василиев" в Кюстендил. Затваряне на държави, градове или въвеждане на КППта въобще не е обсъждано. Според него някои сайтове се опитват да се заиграват със страховете на хората и го правят целенасочено.
"Това е една грозна лъжа. Ние следим всички цифри. Те са общодостъпни. Вие ги виждате в информационния портал. Цифрите на Европейския център за контрол на заболяванията също са видими. Нашите решения са мотивирани на базата на общо достъпни данни. Нямаме никакво намерение, никога, никъде да затваряме никакви държави, никакви градове, никакви КПП-та“, заяви здравният министър.
Той обяви, че няма притеснения в Кюстендилска област относно недостиг на легла в болниците.
"В момента в областната болница в Кюстендил са настанени четирима пациенти с коронавирусна инфекция. Единият от тях е лекар от Центъра за спешна медицинска помощ, чието субективно усещане е за подобряване. Колегата няма температура или друга тежка симптоматика. Каза ни, че се чувства добре.“ каза министър Ангелов след като заедно с директора на лечебното заведение д-р Александър Величков посети COVID- отделението на областната болница.
Извършеното от РЗИ Кюстендил епидемиологично проучване е установило 25 контактни лица на лекаря. Резултатите от направените им PCR тестове станаха ясни, докато проф. Ангелов беше в Кюстендил. Всички 25 души са отрицателни за COVID-19.
Болницата в Кюстендил разполага с 46 свободни легла за пациенти с коронавируса инфекция. Лекарите също са достатъчно. Налични са достатъчни количества лични предпазни средства както в болницата, така и в структурите на РЗИ и ЦСМП в областта. Това стана ясно от разговорите на минсистъра с кмета на Кюстендил Петър Паунов, директора на дирекция „Надзор на заразните болести“ в РЗИ д-р Кръстева и с екипа на центъра на спешна медицинска помощ.
"Държавата разполага със запаси, достатъчни да обезпечат лечебните заведения във всички точки на страната, ако се наложи, с лични предпазни средства, дезинфектанти и консумативи. Осигуряваме допълнителен финансов ресурс, който да гарантира на всички колеги на първа линия по 1000 лв. до края на годината“, уточни министърът.
В Кюстендил здравният министър съобщи за починал вчера, 14 август, лекар-кардиолог от добричката болница. Проф. Ангелов изказа съболезнования на семейството и близките на своя колега.
За поредна година с тържествен водосвет за здраве и освещаване на празчните питки в Кюстендил бе отбелязан празникът Панигия. На изложението Панагия-Въздигане в центъра на града жени от кюстендилско показаха уникални Богородични питки, хлябове и баници.
В празника се включиха всички читалища от общината, като бяха подредили в градинката до храма Успение Богородично уникални маси с икони, обредни хлябове, баници и сладкарски изкушения.
„Представяме се със всички изделия, които в миналото са се правили на този празник. Долу на софрата ще видите традиционния кюстендилски зелник. В този период на годината плънката се прави от пера от праз лук, извара и по желание яйце. В корите не се слага нищо, значи като се точат корите те се сушат, разстилат се. После се навиват като хармоника, за това когато се нареже и се изтръска кората тя се разгъва като чарашав надолу, това е традиционното. Друго нещо, което е много интересно за жътварският период, това е така наречената жътварска чорба. Приготвя се от сушени чушки, които се варят и се подправят с оцет, сол, олио, краставица и зелени подправки, които ги има през сезона, копър и магданоз. Тя се е носила на полетo, където се е жняло. С нея жените хем са си разквасвали устата, не им се е яло, не им се е пило толкова много вода, защото тогава са били страхотни жеги. Другото което е традиционно за нашият край, това са ракатките. Те вътре не са гледжосани както другите съдове. В тях е подквасено млеко. Глината издърпва издърпва водата и то става много гъсто, почти със структората на сирене.“ разказа Соня Алексова от село Раждавица.
По стара традиция хлебните изделия са поръсени със семена, което символизира добрата реколта. Освен празничните хлебове и плодове, на всяка маса присъстваше и иконата на Божията майка.
"Точенето е най- трудното за мен иначе месенето е по- лесната част. Да направиш кората тънка както казват другите хора да четеш вестник през нея не е лесна работа. Около две яйца, килце брашно, малко оцет да се разтягат корите, поне това знам. Нали олиото, маята и всичко останало. Малко захарчица също. Мисля, че това са най- важните съставки за една баница, но точенето там е майсторлъка.“ разказа Милена Стоименова от читалището в село Жабокрът.
Оказа се, че на повечето маси продукцията от вкусни изкушения е продадена още преди да е изложена. Кюстендилските баници и зелници вървят по 30-35 лв.
За изминалите 24 часа две лица са дали положителни проби за COVID-19 в област Кюстендил. Двамата новозаразени са от община Кюстендил, съобщават от Областния кризисен щаб.
В Ковид отделението на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ в град Кюстендил към този час са хоспитализирани трима души. Състоянието на един от пациентите остава тежко.
Седем са настанените за лечение лица в Ковид отделението на Общинската болница в град Дупница. Един от пациентите е в реанимация, останалите са в сравнително стабилно общо състояние.
По традиция месеното на този хляб започна с шествие до черквата, със запалване на свещ и с покланяне и целуване на иконите. След това млади момичета и баби наливат вода от извора, след което свещеникът благословя житото.
"В миналото преди Християнството, този ритуал се е спазвал в чест на Богинята майка на плодородието, а след приемане на Християнството той се превръща в празник на Божията майка - Света Богородица. На този ден всяка българска жена донася в църквата за освет родените плодове през годината“, обясни Екатерина Керемидарска- етнограф в Регионален исторически музей - Кюстендил.
Богородичните пити се месят от млади момичета с живи родители, с помощта и напътствията на по-възрастни жени.
“Богородичната пита има по-специално значение и за това се меси по-малко по различен начин, като самата вода трябва да бъда мълчана. Докато се правят тези хлябове трябва да се мълчи. Но първо ние трябва да си измием хубаво ръцете, да отидем в черквата там да запалим свещичка, да прекръстим пред света Богородичка и да си налеем вода в стомничките. Но най-важното е водата да е мълчана докато се меси не трябва да се говори, трябва да се мълчи." разказа баба Василка от село Слокощица.
Празникът по замесването на обредните хлябове продължава повече от 10 години и се прави в близост до стари черкви в различни села от общината. Проявата е част от културният форум "Панагия - въздигане на хляба".
Утре от 10.00 часа, в градинката пред Обредния дом в Кюстендил, ще бъде показана и традиционната изложба на обредни хлябове.