За поредна година с тържествен водосвет за здраве и освещаване на празчните питки в Кюстендил бе отбелязан празникът Панигия. На изложението Панагия-Въздигане в центъра на града жени от кюстендилско показаха уникални Богородични питки, хлябове и баници.
В празника се включиха всички читалища от общината, като бяха подредили в градинката до храма Успение Богородично уникални маси с икони, обредни хлябове, баници и сладкарски изкушения.
„Представяме се със всички изделия, които в миналото са се правили на този празник. Долу на софрата ще видите традиционния кюстендилски зелник. В този период на годината плънката се прави от пера от праз лук, извара и по желание яйце. В корите не се слага нищо, значи като се точат корите те се сушат, разстилат се. После се навиват като хармоника, за това когато се нареже и се изтръска кората тя се разгъва като чарашав надолу, това е традиционното. Друго нещо, което е много интересно за жътварският период, това е така наречената жътварска чорба. Приготвя се от сушени чушки, които се варят и се подправят с оцет, сол, олио, краставица и зелени подправки, които ги има през сезона, копър и магданоз. Тя се е носила на полетo, където се е жняло. С нея жените хем са си разквасвали устата, не им се е яло, не им се е пило толкова много вода, защото тогава са били страхотни жеги. Другото което е традиционно за нашият край, това са ракатките. Те вътре не са гледжосани както другите съдове. В тях е подквасено млеко. Глината издърпва издърпва водата и то става много гъсто, почти със структората на сирене.“ разказа Соня Алексова от село Раждавица.
По стара традиция хлебните изделия са поръсени със семена, което символизира добрата реколта. Освен празничните хлебове и плодове, на всяка маса присъстваше и иконата на Божията майка.
"Точенето е най- трудното за мен иначе месенето е по- лесната част. Да направиш кората тънка както казват другите хора да четеш вестник през нея не е лесна работа. Около две яйца, килце брашно, малко оцет да се разтягат корите, поне това знам. Нали олиото, маята и всичко останало. Малко захарчица също. Мисля, че това са най- важните съставки за една баница, но точенето там е майсторлъка.“ разказа Милена Стоименова от читалището в село Жабокрът.
Оказа се, че на повечето маси продукцията от вкусни изкушения е продадена още преди да е изложена. Кюстендилските баници и зелници вървят по 30-35 лв.