По традиция месеното на този хляб започна с шествие до черквата, със запалване на свещ и с покланяне и целуване на иконите. След това млади момичета и баби наливат вода от извора, след което свещеникът благословя житото.
"В миналото преди Християнството, този ритуал се е спазвал в чест на Богинята майка на плодородието, а след приемане на Християнството той се превръща в празник на Божията майка - Света Богородица. На този ден всяка българска жена донася в църквата за освет родените плодове през годината“, обясни Екатерина Керемидарска- етнограф в Регионален исторически музей - Кюстендил.
Богородичните пити се месят от млади момичета с живи родители, с помощта и напътствията на по-възрастни жени.
“Богородичната пита има по-специално значение и за това се меси по-малко по различен начин, като самата вода трябва да бъда мълчана. Докато се правят тези хлябове трябва да се мълчи. Но първо ние трябва да си измием хубаво ръцете, да отидем в черквата там да запалим свещичка, да прекръстим пред света Богородичка и да си налеем вода в стомничките. Но най-важното е водата да е мълчана докато се меси не трябва да се говори, трябва да се мълчи." разказа баба Василка от село Слокощица.
Празникът по замесването на обредните хлябове продължава повече от 10 години и се прави в близост до стари черкви в различни села от общината. Проявата е част от културният форум "Панагия - въздигане на хляба".
Утре от 10.00 часа, в градинката пред Обредния дом в Кюстендил, ще бъде показана и традиционната изложба на обредни хлябове.