Високите температури станаха причина ръководствата на строителните фирми в Кюстендил да променят работното време.
Работниците по строителните площадки вече започват работа от 6 часа сутринта и приключват до 14 часа сутринта.
„При работа на открито работодателят е длъжен да се съобразява с подадените червени и жълти кодове за опасни метеорологични условия и да осигури подходяща организация на работния процес, включително места за почивка“, коментира директорът на Инспекцията по труда инж. Валентин Златински.
От ведомството уточняват, че дружествата нямат ангажимент да уведомяват институцията за промяна на работния график. Достатъчно е само да се спазва Наредбата за микроклимата на работното място, утвърдена още през 2014 година. Тя предвижда осигуряване на климатизирани помещения през лятото, минерална вода и повече почивки.
„Това е много по-удобно, затова въведохме този график. Иначе след 14 часа температурите са непосилни. Предвидили сме и удължение на почивките“, коментира технически ръководител на обект край река Банщица.
Голяма част от работниците останаха доволни от новото си работно време, тъй като по този начин ще се избегнат големите горещини, за които предупредиха от Националния институт по метеорология и хидрология. До преди две години и самата общинска администрация в Кюстендил през лятото преминаваше на така наречения режим на „гръцкото работно време“.
Сигурност за европейските граждани, повишаване на конкурентоспособността на икономиката и продължаване на кохезионната политика, която ускорява сближаването между държавите членки, са приоритетите за Българското председателство.
България, Естония и Австрия официално приеха програмата за приоритетите на Европейския съюз през следващите 18 месеца. Това стана на тристранна среща в Брюксел между българския премиер Бойко Борисов, естонския – Юрий Ратас и австрийския министър-председател Кристиан Керн.
Трите страни се обединиха около позитивна програма, ориентирана към бъдещето и към постигане на конкретни резултати в отговор на очакванията на гражданите за по-голяма сигурност, повишаване на заетостта и по-ярко присъствие на ЕС на международната сцена. Държавите от Триото ще устояват своите приоритети, но ще останат гъвкави, за да реагират адекватно при непредвидени ситуации. Програмата акцентира върху сигурността и укрепването на външните граници на ЕС, икономическия растеж и конкурентоспособността, както и стабилизиране на съседните на Съюза региони.
България ще поеме Председателството на Съвета на ЕС на 1 януари 2018 г. Три са основните акценти в неговата програма:
Първият е свързан с гарантирането на сигурност на всеки гражданин на ЕС, превенция на радикализацията и насилствения екстремизъм, овладяване на миграцията. България ще използва възможностите на Председателството, за да подкрепи страните от Балканите, тръгнали по пътя на евроатлантическата интеграция, подчерта премиерът Борисов.
Вторият приоритет е повишаването на конкурентоспособността на европейската икономика. Фокус е поставен върху задълбочаването на икономическия и паричен съюз, единния пазар и подкрепата на предприемачеството, особено на малките и средните предприятия и стартиращите фирми, за постигане на икономически растеж и създаване на работни места. Акценти ще бъдат също постигането на ефективен Енергиен съюз, както и провеждането на политика за климата, която да осигури постигането на целите по Споразумението от Париж.
Кохезионната политика и инвестициите в растеж и заетост са третият основен приоритет на Българското председателство. Кохезията е основен инструмент за постигане на икономическо и социално сближаване между държавите членки и е от изключителна важност да се ускори същинският дебат за нейното бъдеще и приоритети след 2020 г.
Над 2 500 участници очакват в Кюстендил за 11-то издание на Международния фолклорен конкурс "Пауталия". Традиционно той се провежда под патронажа на кмета на Кюстендил, а организатори са читалище "Братство". "Очакваме изпълнители от цялата страна, от различни възрастови граници. Правим всичко възможно, за да им създадем необходимите удобства", каза председателят на читалище "Братство" Иван Андонов.
В конкурсната програма ще вземат участие и представители от Македония, Сърбия и Черна гора. Най-добрите във възрастовата граница от 15 до 17 години ще получат и едногодишни стипендии. За първи път конкурсът ще даде поле на изява в рамките на три дни, уточни Иван Андонов. В състава на журито отново е поканена, обявената за почетен гражданин на Кюстендил, народна изпълнителка Олга Борисова.
"Международният фолклорен конкурс "Пауталия" е включен в календара на Министерство на културата. Изданието помага на град като Кюстендил да развива културния туризъм, и да се утвърждава като културна столица на България", споделиха още организаторите.
Отличието Гранд При връчиха на Детско -юношески танцов ансамбъл „Кюстендилче“ с ръководител Рангел Маджарски. Танцьорите се представиха успешно на Шестия Балкански шампионат „ Жива вода“ с домакин община Хисаря.
Участниците получиха наградата си от президента на Балканската асоциация по фолклор Калоян Николов.
„Тези деца показаха великолепни изпълнения , а конкуренция им бяха още 180 групи за народни танци. Впечатлен съм от тяхното желание и ентусиазъм да популяризират народното творчество“, каза Калоян Николов.
Той награди ръководителят на състава със златен медал за съществен принос в развитието на фолклора, както и диплом за маестро. Чек за 1 000 евро връчи кметът на Хисаря инж. Пенка Дойкова.
Гранд При е най-голямата награда завоювана досега от талантите на Кюстендил. Пожеланията в заседателната зала на община Кюстендил бяха да продължат да разпространяват народните танци и да печелят отличия и на международни сцени.
120 кандидат -ловци се явиха на практически изпит по ловна стрелба в Кюстендил, след като успешно издържаха теорията, информира секретарят на СЛРД „Елен“ Венко Калинчев. Практическият изпит се състои от две части, стрелба по бягащ железен заек и така наречената скийт стрелба по панички. „ Кандидатите имат право на 10 изстрела по заека, от които 6 трябва да са успешни. При стрелбата по панички от 25 изстрела в целта трябва да са поне 12“, добави Калинчев.
От сдружението уточняват, че интересът към лова се запазва през годините. Съставът от близо 2 000 ловци се запазва. „ Има такива, които се отчисляват, за да отидат в други Сдружения в страната, а други просто се отказват“ уточни Калинчев.
За правилното и безопасно провеждане на практическия изпит следях двама инструктори. Никола Димитров кандидат- ловец обясни, че по лова го запалил приятел. „ Приятно е да излизаш сред природата. До сега не съм ходил на лов, просто така като любител, защото е забранено. Преди да се явим на практическия изпит, през почивните дни направихме и няколко тренировки“, добави Никола Димитров.
Не покрилите минимума точки, имат право да се явят на практически изпит едва през следващата година.
