Изтече крайният срок за участие в Дванадесетото издание на Националния литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил 2018, чиито организатори са Община Кюстендил и читалище „Братство 1869”. Литературният конкурс е ежегоден и се провежда под патронажа на кмета на Община Кюстендил Петър Паунов. В него могат да участват автори от цялата страна.
Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.
В анонимната надпревара тази година заявиха участие 312 поети с 936 стихотворения. Победителите ще бъдат определени от жури в състав: Председател Димитър Христов – секретар на Съюза на българските писатели, и членове - литературният критик Константин Еленков, Пламен Анакиев - редактор и издател, и кюстендилските поети Благой Ранов и Методи Джонев.
Резултатите от конкурса ще бъдат обявени в навечерието на 24 май и ще бъдат публикувани на интернет страницата на читалището": www.bratstvokn.org.
Официалното награждаване ще бъде на 30 май от 18:00 ч. в читалище „Братство 1869”, зала „Велики учители”.
До месец май 2019 г. проблемът с двойните стандарти при потребителските стоки следва да бъде решен на общоевропейско ниво. Това ще стане с промени на Директивата за нелоялните търговски практики, предложени от Европейската комисия в наскоро представения Нов търговски механизъм за потребителите. Това съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по btv.
В студиото на „Тази неделя“ той обясни, че след това, когато един търговец предлага на общия европейски пазар една стока, тя ще трябва да бъде с еднакво качество. В случай че има разминаване в сдържанието, макар и да е отразено върху етикета, той ще е длъжен да я продава под различна търговска марка и така потребителите да бъдат ориентирани.
На този етап не съществува забрана за разлики в съдържанието на продукти, продавани в различни държави от Европейския съюз, макар под една и съща търговска марка. Според Маргаритов проблемът е, че така се създават предпоставки потребителите в държави като нашата да бъдат заблуждавани, че купувайки реномиран продукт, ще могат да се насладят на същите качества, които той притежава в някоя западна държава.
Помолен да коментира уставеното разминаване в съдържанието на 20% от продаваните в България стоки сред поставените общо 106 в кошницата за последното проучване относно „двойните стандарти при храните“, председателят на КЗП посочи, че при всички тях върху етикетите е описано различното съдържание на съставките и то може да се види при сравняване.
Маргаритов се съгласи, че е несправедливо да има необосновани разлики и в нивата на цените особено когато се касае за детски храни, тъй като е важно с какво се хранят децата и колко струва то, но подчерта, че в условия на пазарна икономика ценообразуването е свободно. „Част от тези продукти не са най-масово използвани в България, докато в големите западни пазари може би не е така. В България са налични аналогични продукти, българско производство, които имат подобни характеристики и като са по-масово употребявани, цените има са по-ниски“, обърна внимание председателят на КЗП. Той добави, че има различни пазарни прийоми, посредством които цената на един или друг продукт може да бъде различна в зависимост от периода, в който се продава, опаковката и пр.
Председателят на КЗП припомни кампания на контролния орган, при която по силата на сега действащото законодателство бяха забранени редица нелоялни практики на производители, които широко рекламираха и предлагаха в магазините хранителни продукти с надписи „детски“. „Ние доказахме, че няма никаква разлика в съдържанието на тези продукти и онези, на които не пише „детски“ . Представихме тези резултати, с което се надяваме, че сме били полезни на хората да преценят какво да купуват тогава, когато имат яснота“, каза той.
На финала на разговора Маргаритов обобщи, че с новите правила „така, както можем сега и го направихме, да кажем, че „детската майонеза“ не може да е „детска“, защото не е различна, така ще можем да кажем, че шоколадът „Х“ не е такъв, защото е различен“.
Институцията на Европейски омбудсман е създадена с Договора от Маастрихт през 1992 г. като един от аспектите на европейското гражданство и има за цел:
да подобри защитата на гражданите във връзка със случаи на лошо управление от страна на институциите или органите на Европейския съюз;
да повиши откритостта и демократичната отчетност при вземането на решения и управлението на институциите на ЕС.
Отговорностите на европейския омбудсман са значителни. Чрез европейския омбудсман европейските граждани могат да потърсят защита на правата си в случай на лошо администриране от страна на институция, орган, служба или агенция на Европейския съюз. Всяка година омбудсманът представя доклад пред Европейския парламент за резултатите от своите разследвания.
Омбудсманът разглежда случаи на различни видове лошо управление, като например:
административни нередности
дискриминация
злоупотреба с власт
отказ от оповестяване на информация
неправомерно забавяне и т.н.
неправилни процедури
Европейският омбудсман работи за това гражданите, НПО, асоциациите и фирмите да бъдат осведомени относно своето право да подават жалби за лошо администриране в институциите на ЕС.
Целта на омбудсмана и институцията е да бъде възможно най-прозрачна и достъпна за журналистите, за да може обществеността да следи нейната работа. Тя информира медиите най-вече чрез съобщения за пресата, пресконференции, работни дискусии и интервюта.
Европейският омбудсман провежда разследвания във връзка със случаи на лошо управление от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз, като действа по собствена инициатива или въз основа на жалби от граждани на ЕС.
Как се избира омбудсманът?
Омбудсманът се избира от Европейския парламент и има 5-годишен мандат, който може да бъде подновяван. Това е една от първите задачи на Парламента след избори за Европейски парламент.
Омбудсманът трябва да отговаря на условията, изисквани за заемане на най-висшата съдебна длъжност в собствената страна или да притежава необходимите експертни познания и опит за правилното изпълнение на задълженията на Омбудсмана, както и трябва да предостави гаранция за пълна независимост.
Кандидатурите се представят на комисията по петиции на Парламента, която разглежда тяхната допустимост. Списъкът с допустимите кандидати впоследствие се подлага на гласуване в Парламента. Изборът се извършва с тайно гласуване въз основа на мнозинство от подадените гласове.
Омбудсманът:
трябва да бъде напълно независим при упражняването на своите задължения в интерес на Съюза и на неговите граждани;
не може да изисква, нито да получава инструкции от друг орган или организация;
трябва да се въздържа от всяко действие, несъвместимо с неговата длъжност;
не може да упражнява друга политическа или административна функция или професионална дейност, независимо дали е платена или не.
Омбудсманът може да бъде освободен от длъжност от Съда на ЕС по искане на Парламента, ако спре да отговаря на условията, изисквани за упражняването на неговите задължения или ако е виновен за извършването на тежко нарушение.
Омбудсманът се подпомага от секретариат, чийто персонал подлежи на правилата на европейската публична служба. Омбудсманът назначава началника на секретариата.
В момента Европейски омбудсман е Емили О’Райли, а седалището на институцията е в Страсбург.
Тя встъпва в длъжност като Европейски омбудсман на 1 октомври 2013 г. и засили видимостта на ролята на Омбудсмана, като се съсредоточи върху въпроси, които са в центъра на вниманието на гражданите, като например гарантирането на по-голяма прозрачност в рамките на лобирането, експертните групи, агенциите на ЕС (Frontex) както и подобряването на правилата относно подаването на сигнали за нередности и относно Европейската гражданска инициатива. След провеждането на избори за Европейски парламент през 2014 г. тя беше одобрена за нов петгодишен мандат и се ангажира да продължи прилагането на своята стратегия „Към 2019 г.“, като се съсредоточи върху „въздействието, релевантността и видимостта“.
Как работи омбудсманът?
Омбудсманът провежда разследвания, които счита за основателни, по собствена инициатива или въз основа на жалби, подадени от граждани на ЕС или от всяко физическо или юридическо лице с местопребиваване или със седалище в държава членка, пряко или чрез член на Европейския парламент, с изключение на случаите, когато привежданите факти са или са били предмет на съдебно производство. Институцията на омбудсмана е независим орган и не получава нареждания от правителства или други организации. Тя изготвя и представя пред Европейския парламент годишен доклад за дейността си.
Омбудсманът може да изисква информация от:
институции и органи, които трябва да спазят изискванията и да предоставят достъп до съответните досиета, освен ако те не са в състояние да направят това при надлежно обосновани мотиви за поверителност;
длъжностни лица и други служители на посочените институции и органи, които са длъжни да свидетелстват по искане на Омбудсмана, въпреки че те остават обвързани от задължението си за професионална тайна;
органите на държавите членки, които трябва да спазят изискванията, освен ако подобно оповестяване е забранено от законови или подзаконови разпоредби; дори и в тези случаи, обаче, Омбудсманът може да получи информацията, при условие че няма да я разпространява.
Ако Омбудсманът не получи поисканото съдействие, той уведомява за това Парламента, който предприема съответни действия. Омбудсманът може също така да сътрудничи със своите колеги в държавите членки при спазване на разпоредбите на съответното национално законодателство. Ако, обаче информацията се отнася до въпрос, свързан с наказателното право, Омбудсманът незабавно информира компетентните национални органи, както и Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Най-накрая, Омбудсманът информира жалбоподателя за резултата от разследването, представеното от съответната институция или орган становище, както и всякакви лични препоръки.
Роля на Европейския парламент
Въпреки че при упражняването на своите задължения Омбудсманът е напълно независим, той е парламентарен омбудсман. Омбудсманът поддържа много тесни връзки с Парламента, който има изключителното правомощие да го назначава и да отправя искане към Съда на ЕС за освобождаването му от длъжност, да определя правила, с които да се регламентира упражняването на неговите задължения, да му съдейства при разследванията и да получава неговите доклади.
Подробности за работата на Европейският омбудсман на уеб сайта – https://www.ombudsman.europa.eu/bg/home.faces
Публикацията е по проект „Европа чува твоя глас – БЪДИ АКТИВЕН!”, Договор № COMM/SUBV/2017/E/0003, съфинансиран от ЕП и НЧ „Братство 1869” гр. Кюстендил.
Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на НЧ „Братство 1869” гр. Кюстендил и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Европейския парламент.
10 отбора на младежки противопожарни отряди се състезаваха днес в Кюстендил. Традиционно състезанието протече в 2 дисциплини - "Бойно разгръщане на състезателна пътека" и "400 м щафета с препятствия".
Отборите бяха от ОУ „Иван Вазов“, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, ОУ „ Ильо Войвода“, ОУ „Христо Ботев“, ОУ „Св. Паисий Хилендарски“, ОУ „Марин Дринов“, ОУ „Даскал Димитри“, ЕГ „Д-р Петър Берон“, ПМГ „Проф. Ем. Иванов“ от Кюстендил и ОУ „Христо Ботев“ от с. Невестино.
Състезанието бе открито от заместник-кмета на Община Кюстендил Светослав Василев. Той пожела на всички участници успешно представяне, безпристрастност на журито и най-добрият да победи.
На първо място се класира отборът на ЕГ „Д-р Петър Берон“, на второ – отборът на ОУ „Марин Дринов“ и на трето – отборът на ПМГ „Проф. Ем. Иванов“. Призьорите получиха купи и грамоти. Отборът първенец ще продължи състезателната надпревара в областния кръг, който е на 11 май.
Проект № CB006.1.11.079 „Зелени детски градини за устойчиво бъдеще“
ИНТЕРНЕТ – РЕКЛАМА
Директорът на ДГ „Първи юни”, Даниела Виткова проведе родителска среща, във връзка с изпълнението на дейност „Креативни деца”, в рамките на Проект № CB006.1.11.079 „Зелени детски градини за устойчиво бъдеще“, финансиран по програмата Интеррег- ИПП ТГС България- Македония.
Родителите бяха запознати с програмата на планираното еднодневно пътуване- на 15 май до ДГ „Детска радост” в Струмица, Македония.Те подписаха декларация за съгласие за участие на детето им в пътуването. Проведен им бе инструктаж за безопасност и култура на поведение на участниците по време на пътуването.
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програма Интеррег-ИПА за трансгранично сътрудничество България-Македония.
Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програма Интеррег-ИПА за трансгранично сътрудничество България-Бивша Югославска Република Македония, CCI No 2014TC16I5CB006. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на Детска градина „Първи юни“ град Кюстендил и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
