Два контролно пропускателни пункта са изградени от полицейски служители на територията на община Кюстендил. В момента те са разположени районите на селата Коняво и Копиловци, а при необходимост от полицията имат готовност да изградят и в други населени места.
Полицаите ще проверяват как се транспортират берачите и продукцията. Охранителната операция ще продължи до приключването на прибирането на селскостопанската продукция в областта. В нея ще участват около 100 служители на реда.
"Работното време на пунктовете е от 9 до 22 часа, а работното време на берачите е от 7 до 20 часа. Иначе работниците се наемат от самите производители или назначен от тях отговорник от град Кюстендил. Транспортират се с техен транспорт. Съгласно заповед на кметовете имат ангажимент да са постоянно с техните работници. След приключване на работа ги транспортират обратно до град Кюстендил при спазване на мерките за сигурност във връзка с Ковид“, заяви началникът на сектор "Охранителна полиция“ Кюстендил Боян Миленков.
Черешопроизводителите са доволни, че за поредна година има полицейска охрана по време на кампанията.
“От гледна точка на охраната е добре. Даже трябва да я засилят вечерно време защото тогава се правят и други нарушения. Не да се краде, а се кара безумно, а те всъщност проверяват нас, хора които ходим в полето през деня излишно тогава не се кара бързо. Всеки кара работници, стока, а вечерно време тези, които карат работници по селата, пият карат и така“, каза черешопроизводителят Лилия Георгиева.
Черешовата кампанията започва от днес, а пунктове за изкупуване няма. Очаква се цената на черешите да бъде около 1 лв.
Районен съд – Кюстендил, под председателството на съдия Мая Миленкова одобри споразумение и наложи наказание на 67- годишен мъж от село Драговищица, за държане на самоделен пистолет и боеприпаси – патрони и барут, без да има за тях надлежно разрешение. Подсъдимият Борислав Ч. ще изтърпи наказание от 10 месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което се отлага за изпитателен срок от 3 години.
Мъжът, който е неосъждан се призна за виновен в това, че на 09.04.2019 година, в къща, в село Драговищица, обитавана от него и негова собственост, е държал самоделно устройство с форма на пистолет, което представлява огнестрелно оръжие, 54 патрона от различен калибър и 1442 грама ловен бездимен барут, без да има за това надлежно разрешение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Наказание "Пробация“ за срок от 12 месеца, по отношение на 29- годишен кюстендилец, причинил средна телесна повреда на 22- годишен младеж след удар с юмрук в дискотека, определи Районен Съд Кюстендил. Съдия Мая Миленкова одобри споразумението постигнато между прокуратурата и защитата на обвиняемия.
Мартин М. се призна за виновен в това, че на 20.10.2018 година, в дискотека, е причинил средна телесна повреда на Д. В. от Кюстендил. Става дума за счупване на долна челюст, при което трайно се затруднява дъвченето и говора, като му е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето.
Съдът определи следните пробационни мерки, по отношение на Мартин М.: “задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца, с периодичност 2 пъти седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 12 месеца.
Наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години, при първоначален режим на изтърпяване „строг“, за подсъдимия Божидар С., определи петчленен състав на Окръжен съд – Кюстендил, под председателството на съдия Надя Георгиева. Съдът призна обвиняемия за виновен в умишлено убийство / по чл. 115 от НК / на 32- годишната кюстендилка М. Д., станало на 13.05.2018 година. Съдът призна обвиняемия за невинен по първоначално повдигнатото му от прокуратурата обвинение за умишлено убийство, в условията на опасен рецидив.
Съдът групира наказанието по това дело, с предходно осъждане от Районен съд – Кюстендил и определи едно общо наказание от 15 години лишаване от свобода, като приспадна вече изтърпените 1 г. и 10 месеца лишаване от свобода по предходното осъждане, и времето, през което обвиняемия е с мярка „Задържане под стража“, до влизане на присъдата в сила.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Владимир Мицов пледира, че обвиняемият е извършил убийството в условията на опасен рецидив, предвид многобройните му осъждания и поиска наказание - 17 години лишаване от свобода.
Служебният защитник на частните обвинители – майката и малолетния син на пострадалата, адвокат Кирил Станчев настоя за по- голямо наказание, от 20 и над 20 години лишаване от свобода.
Адвокатът на подсъдимия, Емил Велинов пледира за промяна на правната квалификация на престъплението, защото според него няма данни за умисъл и настоя за наказание по чл. 119 от НК- за убийство, при превишаване пределите на самоотбрана или за убийство в състояние на афект / по чл. 118 от НК /.
Съдът уважи частично гражданските искове на частните обвинители - майката и малолетния син на пострадалата, като им присъди по 70 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, като отхвърли останалата част от претендираните от тях по 100 000 лв. Съдът присъди 30 000 лв. обезщетение за бащата на пострадалата и отхвърли гражданските искове на двамата й братя.
Съдът потвърди взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като определението може да се обжалва пред САС, в 7- дневен срок.
Присъдата, с която на Божидар С. бе наложено наказание от 15 години лишаване от свобода, за умишлено убийство, може да се обжалва и протестира пред САС, в 15- дневен срок.
По предложение на кмета на Община Кюстендил – Петър Паунов, Общински съвет – Кюстендил на свое заседание, проведено на 28.05.2020 г., прие да бъдат поставени под закрила 1690 декара общински вековни гори, чрез определянето им със статут „гори във фаза на старост“ в землището на с. Дождевица, с. Жиленци и с. Гюешево, общ. Кюстендил.
Районът е част от зоните на Натура 2000, а предложението е направено от Сдружение „WWF – Световен фонд за дивата природата, Дунавско-карпатска програма България“ след теренно проучване през периода 2017-2019 г., при което „горите във фаза на старост“ са възприети като девствени гори, представляващи екосистеми със запазена структура и са най-ценни от екологична гледна точка, тъй като са дом на удивително биологично разнообразие. Най-старите гори са с определена възраст от 170 години. В защитените територии не се допуска лесовъдна намеса и добив на дървесина. Отговорността към следващите поколения, налага да защитим това безценно природно наследство, тъй като старите гори, в които не се извършват сечи, обособени като „гори във фаза на старост“ са естествен резервоар за генетичен материал и зона за спокойствие за много видове, чието съществуване е зависещо от горските екосистеми.
Опазването на старите естествени гори е поставено като приоритет в Националната стратегия и в плана за опазване на биологичното разнообразие, както и в Националната стратегия за развитие на горското стопанство в България. Важни са за опазването на водите, предотвратяват ерозията и наводненията, пречистват въздуха и обогатяват почвите, поради което имат огромно значение за хората и за поддържането на среда на живот в условията на климатични промени. За да продължат да предоставят тези жизненоважни екосистемни услуги обаче е необходимо да се предприемат спешни мерки за тяхното опазване.