Във връзка с провеждане на изборите за народни представители на 4 април тази година, областният управител Виктор Янев насрочи консултации за определяне състава на Районна избирателна комисия – Кюстендил. Консултациите ще се проведат на 04.02.2021 г., от 11:00 часа, в залата на втори етаж в сградата на Областна администрация – Кюстендил.
При консултациите партиите и коалициите следва да представят следните документи:
Предложенията за членове на РИК следва да бъдат съобразени и с всички изисквания на Решение № 1966-НС от 28.01.2021 г. на Централната избирателна комисия.
През изминалото денонощие нови 22-ма души са дали положителни проби за коронавирусна инфекция в Кюстендилска област. В община Кюстендил новозаразените лица са 21, в община Бобошево има само 1 нов случай, информират от Областния кризисен щаб.
Към този час десет души са настанени за лечение в Ковид отделението на МБАЛ „Св. Иван Рилски - 2003“ в град Дупница. Всички пациенти са на кислород, като на половината състоянието е по-тежко.
33-ма души са хоспитализирани в Ковид отделението на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ в град Кюстендил. Един от пациентите е в реанимация и интубиран, останалите са предимно в средно тежко състояние и на кислородна терапия.
В Ковид отделението на Общинската болница в град Дупница хоспитализираните и към днешна дата са двама, като състоянието им е сравнително стабилно.
На проведеното на 28 януари 2021 г. заседание на Общински съвет – Кюстендил бе избран Чавдар Ненов за зам.-председател на ОС. Предложението за избора постъпи от Иван Коларов и беше прието с 31 гласа след тайно гласуване.
Чавдар Ненов е председател на ПК по образование, култура и духовно развитие.
Роден в гр. Кюстендил, придобива висшето си образование през 2006 г. в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ София, а от 2008 г. е действащ директор на Общински драматичен театър – Кюстендил.
Днес се навършват 143 години от Освобождението на град Кюстендил от османско иго. На 29 януари населението в Кюстендил се съвзема от пепелта на историята и възкръсва, за да се влее с нови сили и надежди в Освободената България. Неизмерима е нашата признателност към подвига и саможертвата на героите!
След превземането на София от руските войски основните сили на Западния отряд, командван от генерал Гурко, се насочват към Ихтиман – Пазарджик за овладяването на Тракия. Югозападните български земи се оказват встрани от главното направление на руската действаща армия. За опазването фланга на Западния отряд по посока на Самоков, Перник и Радомир са изпратени малобройни руски части.
В Радомир квартирува четвърти Харковски улански полк, в село Извор се намира четата на дядо Ильо войвода, а в кюстендилско Краище – въстаническите сили на Соколов.
При тази обстановка редовните турски части и турската администрация напускат Кюстендил по посока Крива паланка. Градът остава без власт. Изгражда се Временно градско управление, в което участват предимно турци и българи. Особено важна роля в него има митрополит Иларион Ловчански.
Съобразявайки се с реалната опасност Кюстендил да остане под турска власт, той убеждава турците да поискат влизането на руски части в града. Уплашени от възстаналите българи от Краище, които съсредоточават своите сили в село Соволяно, турците от Временното градско управление приемат предложението му.
На 5 януари за София заминава делегация, която да помоли руското командване да заеме града с редовни части и да гарантира имота, живота и честта на турското население.
Със съдействието на софийския Вицегубернатор проф. Марин Дринов и италианския консул в София Виторио Позитано делегацията успява да склони руското командване към активни действия за освобождаването на града.
Паметника на Дядо Ильо Войвода в гр. Кюстендил фотограф: Ярослав Ставрев Студио Видеограф
Публикувахте от Студио Видеограф в Понеделник, 29 януари 2018 г.
На 9 януари в село Коняво пристига втори ескадрон от четвърти харковски полк, под командването на подполковник Задерновски, заедно с четата на дядо Ильо. Пристигналата на 10 януари в Коняво делегация приема условията, при които на следващия ден ескадронът ще влезе в града: турците да се обезоръжат сами, а в Коняво да бъдат изпратени 50 млади българи.
На 11 януари ескадронът, четата на Ильо войвода и 50 българи, въоръжени с руско оръжие, тържествено влизат в града; влизат организирано и части от силите на Шопското въстание, начело със Симо Соколов. За комендант на града е назначен поручик Савойски. Изгражда се управителен градски съвет от българи.
На 12 януари селяните от село Вратца донасят вестта, че от Крива паланка в района на Каменица е слязла многобройна турска редовна войска и башибозук. Към село Вратца заминават разузнавателен руски разезд, четници на дядо Ильо, отрядът на Симо Соколов и доброволци от Кюстендил.
След кратка престрелка с многочисления и добре въоръжен противник разузнавателната част се оттегля с изключение на неколцина кюстендилци, които отново завързват престрелка с настъпващите турци в района на село Върташево. Руският ескадрон, четата на дядо Ильо, доброволците от Кюстендил се оттеглят към Коняво.
В града остават двама руски конника, които предават послание от името на подполковник Задерновски до командващия настъпващите турски войски Асаф бег. При новосъздадената обстановка на 15 януари 1878 г. е сформиран сборен войскови отряд.
На 17 януари /по стар стил/, разделен на 3 колони, отрядът атакува града и обръща в бягство противника. В ръцете на освободителите попадат 80 пленници, турско бойно знаме, складове с амуниции, оръжие и храни. Заедно с руските войски в града влиза четата на дядо Ильо войвода и въстаниците на Симо Соколов.
Град Кюстендил е последният български град, освободен от османското робство!
Датата 29 януари остава навеки в паметта на всички кюстендилци като датата на Свободата.
На 28.01.2021 г. в читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил бе открита фото-документална изложба по повод 169-годишнината от рождението на Ефрем Каранов.
Ефрем Цветков Каранов е виден просветен деятел и общественик, фолклорист и етнограф, роден на 28.1.1852 г. /или 1853 г./ в гр. Кратово, Македония. Учи в Цариград в българско училище, след което завършва Втора одеска гимназия и славянска филология в Новоросийски одески университет. Работи като преводач и като преподавател в Духовната семинария в Самоков. Заселва се в Кюстендил, където работи главно като учител. За цялостната си педагогическа и обществена дейност Ефрем Каранов получава заслуженото признание на местната общественост и на ръководството на учебното дело в страната. През 1892 г. заедно с учителите Стоян Заимов и Стефан Николов Аврамов той е награден с орден „За гражданска заслуга” – V степен.
Негови ученици са академиците Йордан Захариев, Ем. Попдимитров и др. Поддържа връзки с Марин Дринов, Константин Иречек, Стоян Заимов и др.
Дейността на Ефрем Каранов е свързана и с активно участие в културния живот на Кюстендил. Заедно с по-будни дейци през 1891 г. възстановява дейността на читалище „Братство”. Взема участие в различни комисии за театрални представления, вечеринки, построяване на нова сграда за читалището, съдейства за откриване на библиотека и читалня към него.
След построяването на новата читалищна сграда през 1907 г. е избран за уредник на читалищния музей, който подрежда и постоянно обогатява. За няколко десетилетия читалищният музей се превръща във важно звено от културната история на града.
Ефрем Каранов оставя изключително интересно по съдържание и разнообразно по тематика творческо наследство – записани народни песни, изследвания в областта на фолклористиката и етнографията. Особено ценни са изследванията му върху дейността на читалище „Братство”, автор е на трудовете: „Няколко думи за Кадин мост”, „Богдан юнак, герой от Сръбско-българската война”, „Румена войвода”, „Очерк из Осоговските планини”, „История на Сърбия” и много други.