Навигация

 

Днес се навършват 143 години от Освобождението на град Кюстендил от османско иго. На 29 януари населението в Кюстендил  се съвзема от пепелта на историята и възкръсва, за да се влее с нови сили и надежди в Освободената България.  Неизмерима е нашата признателност към подвига и саможертвата на героите!

След превземането на София от руските войски основните сили на Западния отряд, командван от генерал Гурко, се насочват към Ихтиман – Пазарджик за овладяването на Тракия. Югозападните български земи се оказват встрани от главното направление на руската действаща армия. За опазването фланга на Западния отряд по посока на Самоков, Перник и Радомир са изпратени малобройни руски части.

В Радомир квартирува четвърти Харковски улански полк, в село Извор се намира четата на дядо Ильо войвода, а в кюстендилско Краище – въстаническите сили на Соколов.

При тази обстановка редовните турски части и турската администрация напускат Кюстендил по посока Крива паланка. Градът остава без власт. Изгражда се Временно градско управление, в което участват предимно турци и българи. Особено важна роля в него има митрополит Иларион Ловчански.

Съобразявайки се с реалната опасност Кюстендил да остане под турска власт, той убеждава турците да поискат влизането на руски части в града. Уплашени от възстаналите българи от Краище, които съсредоточават своите сили в село Соволяно, турците от Временното градско управление приемат предложението му.

На 5 януари за  София заминава делегация, която да помоли руското командване да заеме града с редовни части и да гарантира имота, живота и честта на турското население.

Със съдействието на софийския Вицегубернатор проф. Марин Дринов и италианския консул в София Виторио Позитано делегацията успява да склони руското командване към активни действия за освобождаването на града.

Паметника на Дядо Ильо Войвода в гр. Кюстендил фотограф: Ярослав Ставрев Студио Видеограф

Публикувахте от Студио Видеограф в Понеделник, 29 януари 2018 г.

На 9 януари в село Коняво пристига втори ескадрон от четвърти харковски полк, под командването на подполковник Задерновски, заедно с четата на дядо Ильо. Пристигналата на 10 януари в Коняво делегация приема условията, при които на следващия ден ескадронът ще влезе в града: турците да се обезоръжат сами, а в Коняво да бъдат изпратени 50 млади българи.

На 11 януари ескадронът, четата на Ильо войвода и 50 българи, въоръжени с руско оръжие, тържествено влизат в града; влизат организирано и части от силите на Шопското въстание, начело със Симо Соколов. За комендант на града е назначен поручик Савойски. Изгражда се управителен градски съвет от българи.

На 12 януари селяните от село Вратца донасят вестта, че от Крива паланка в района на Каменица е слязла многобройна турска  редовна войска и башибозук. Към село Вратца заминават разузнавателен руски разезд, четници на дядо Ильо, отрядът на Симо Соколов и доброволци от Кюстендил.

След кратка престрелка с многочисления и добре въоръжен противник разузнавателната част се оттегля с изключение на неколцина кюстендилци, които отново завързват престрелка с настъпващите турци в района на село Върташево. Руският ескадрон, четата на дядо Ильо, доброволците от Кюстендил се оттеглят към Коняво.

В града остават двама руски конника, които предават послание от името на подполковник Задерновски до командващия настъпващите турски войски Асаф бег. При новосъздадената обстановка на 15 януари 1878 г. е сформиран сборен войскови отряд. 

На 17 януари /по стар стил/, разделен на 3 колони, отрядът атакува града и обръща в бягство противника. В ръцете на освободителите попадат 80 пленници, турско бойно знаме, складове с амуниции, оръжие и храни. Заедно с руските войски в града влиза четата на дядо Ильо войвода и въстаниците на Симо Соколов.

Град Кюстендил е последният български град, освободен от османското робство!

Датата 29 януари остава навеки в паметта на всички кюстендилци като датата на Свободата.

Вижте също ...

Търсене

Кюстендил Инфо - новинарски сайт, проект на Студио Видеограф