Иван Момчилов е най-възрастният от участниците в делегацията за спасяването на кюстендилските евреи. Той е роден на 14 януари 1888 г. или 2 януари по стар стил в село Соволяно. Учил е в престижното Педагогическото училище в Кюстендил и завършва право в Софийския университет. Участва като офицер в Балканската и Първата световна война, след което се установява в Кюстендил.
Активно участва в политическия, обществен и културен живот в Кюстендил. Привърженик е на Демократическата партия. Подкрепя каузата на македонските българи и изпратен от земеделския режим в Сливенския затвор. Участва в учредяването и дейността на фонд „Тодор Александров”, който издига в града паметник на загиналия лидер на ВМРО. В началото на тридесетте години на ХХ в. е избран за председател на читалище „Братство”, най-престижната културна институция в Кюстендил. Придобива авторитет на добър адвокат и неколкократно е председател на Адвокатската колегия. Избран е за депутат в 24 Обикновено народно събрание /1938-1939 г./ и е член на парламентарната комисия по министерство на правосъдието и на прошетарната комисия.
Обществено ангажиран и професионално ориентиран да защитава каузи и човеци, Момчилов застава твърдо против депортацията на българските евреи. Създава се организация за София да заминат група активисти от 45 човека, но в уречения час на гарата се появяват само четирима. Така заедно със своите съмишленици Асен Суйчмезов, Владимир Куртев и Петър Михалев заминават за столицата и на 9 март 1943 г. уведомяват за случващото се подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев.
Отделно Ив. Момчилов търси съдействието на своя кум и бивш главнокомандващ на Действащата армия през Първата световна война ген. Никола Жеков, който има авторитет сред управляващите в България и германските представители. С действията си Момчилов предизвиква ненавистта на организации и хора, които нападат къщата му, заплашват живота на него и семейството му.
"Вместо да бъдат посрещнати като герои тези хора, да бъдат поставени на водещо място в историята. С тях се постъпва по съвсем различен начин. Те са елиминирани от историята“, допълни Ангел Джонев.
След установяването на комунистическия режим адвокатската практика му е забранена и част от имота му е национализиран. Изпитва унижението и забвението за участието в спасяването на евреите.
Умира в края на 1966 г. Посмъртно получава признание, като през 1991 г. е провъзгласен от мемориала „Яд Вашем” за “праведник на света”. През 1997 г. е награден с най-високия държавен орден „Стара планина” I степен и е удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил”.