По повод 142 години от Освобождението на Кюстендил от Турско робство в града бе подредена изложба с оръжейни експонати от времето на Освобождението на България.
Участниците в местната структура на дружество "Традиция" положиха клетва с библия, нож и револвер пред копие на Самарското знаме.
В изложбата на оръжейни експонати от Освобождението бяха показани пушки, револвери и саби, използвани от руските, турските войски и Опълчението. Колекцията е частна. Тя е собственост на Петър Димитров и е събирана в продължение на 30 години.
"Тука са събрани оръжия от Руско - Турската освободителна война, който са били на въоръжение в руските и румънските части, Черна гора и българското опълчение. Има трофейни експонати са английски и американски, които са били на въоражение в Турската армия. Руското оръжие е Бердана и Крънка. Представили сме няколко образеца на пехотна, драгунска и кавалерийска. Като модели имат различни технически данни, различни калибри. Големите калибри са по-не надеждни. От близко разстояние могат да поразяват цели. За това обикновено руската армия е въоръжавала българското опълчение с такава пушка, което известно у нас като Крънка. Тя е голям калибър 15-24. Не може да поразява по-големи цели от разстояние 400 крачки, докато руската армия е въоръжена със съвременната за времето си Бердана, която е два пъти по-далекобойна“ разказа за колекцията си Петър Димитров.
На срещата в Кюстендил бе изложено и копие на Самарското знаме. То представлява трицветен плат с размер 1,85 на 1,90 метра с вшити в средата златни кръстове. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий. Самарското знаме е български боен флаг, национална светиня, един от най-важните военни символи на Българската армия. То е създадено е от монахини от град Самара, Русия, и е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „За храброст“.
"Оригинала на Самарското знаме остава до 1910 г. в Радомир, след това е иззето от Министерството на войната. На полка в Радомир е връчено бойно знаме, а Самарското знаме остава като музеен експонат. В Кюстендил е била дислоцирана 2-ра Опълченска дружина, но тя не е имала свое знаме по време на Освободителната война“ припомни Симеон Иванов.
Амбицията на членовете и ръководството на дружество Традиция е да привлекат и млади хора, момчета и дори момичета към тяхната кауза. Те искат да започнат да правят възстановки на различни събития, но за целта им трябват средства за оръжие и униформи.