Във фоайето на читалище „Братство” бе открита фотодокументална изложба по повод 125-годишнината от рождението на Крум Кюлявков - виден писател и публицист, художник и общественик. Представени са архивни снимки и книги на автора.
Крум Кюлявков печата стихове и хумористична проза в хумористичното списание „Смях” (1915). Сътрудничи на много вестници и списания: „Българан” „Барабан”, „Маскарад”, „Заря”, „Работнически вестник”. Следва история на изкуството във Виена (1920-21). След завръщането си става учител по рисуване в Копривщенската гимназия. Рисува карикатури, превежда, пише стихове. Пише драми и комедии. Превежда от руски и украински езици. Пише под псевдонимите: Апис, Бай Иван, Беден жител, Васка Циганьок, Рамен, Ралин, Дубинушка, Жупел, Звънар, Камен и др. Като художник се изявява предимно с карикатури и по-малко с живопис.
Крум Кюлявков е „Заслужил деятел на културата” (1953), член на СБП и носител на орден „НРБ” 1-ва ст.
От 1969 г. до 2005г. театърът в Кюстендил носи неговото име.
Василиа Петрова от Школата по народно пеене при НЧ „Братство 1869” с преподавател Адела Харалампиева завоюва престижното първо място и Златен медал от Националния фолклорен конкурс "Път към славата", провел се от 2 до 4 февруари 2018 г. в гр. София.
Василиа участва в откриването на конкурса като гост изпълнител, както и в конкурсната програма в IV категория „Вокално пееене” и представи песните на прочутата Надежда Хвойнева.
Конкурсът „Път към славата” се организира от Арт център „Кърнолски” под председателството на Димитър Кърнолски - син.
Това е поредното отличие, което Василиа Петрова печели от престижен национален конкурс.
На 24 февруари 2018 г. Танцовият състав към читалище „Пробуда 1961“ с хореограф Вергиния Згуровска, ще представи България и гр. Кюстендил в Международния фестивал за изворен фолклор „Тодорица 2018“ в гр. Свети Николе, Македония.
Фестивала се организира от община Свети Николе и Дома за култура „Кръсте Мисирков“ и е с конкурсен характер. В международния форум участие ще вземат над двадесет формации и състави от Македония, Сърбия, Хърватия и България.
На територията на община Кюстендил в 24 пункта е измервано нивото на шум. Тенденцията имереното ниво да надвишава допустимите хигиенни норми от 55-60 децибела продължава. Измерванията се правят с подвижни уреди, като за един ден се правят по три измервания по 5 минути всяко за всеки един от пунктовете.
"Всяка година измерваме шума през летните месеци и изпращаме писма до общинските ръководства със стоиностите от измерванията и с препоръки за необходимите мерки, които да намалят стоиностите на тези шумови нива" оябсни Елена Андонова експрт в РЗИ Кюстендил.
С неблагоприятна шумова среда са 17 измервателни пункта в Кюстендил, като най-сериозно е положението на ул. "Хаджи Димитър" при детска градина "Слънце". Там шума достига до 69-70 децибела.
"Общинските ръководства правят необхоидмото. Изграждат велоалеи, правят се залесителни пояси, а там където вече съществуват се разширяват за да може да се увеличи разстоянието от шума до хората. Светофарните уредби също търпят промени, така че да се намали изчакването на червен сигнал. Полаг се усилия в посока намаляване на този шум." допълва Андонова.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕС. ПРИОРИТЕТИ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕС 2018
На 1 януари 2018 г., десетилетие след присъединяването си към Европейския съюз, България за първи път пое ротационното председателство на Съвета на ЕС. За страната ни това е чест, но и голяма отговорност.
„Съединението прави силата“ е националният девиз, който България избра за мото на първото си председателство на Съвета на Европейския съюз. Това е девизът на Народното събрание и герба на Народното събрание на Република България, който страната ни ще следва във всяко свое действие като ротационен председател.
В продължение на шест месеца България ще е основен двигател на задачите от дневния ред на Съюза, ще съчетава функциите на честен посредник, политически лидер, представител и координатор.
Целта е да се отговори на реалните нужди на европейските граждани, да се превърнат предизвикателствата във възможности. Европа днес се нуждае от повече сигурност, солидарност и стабилност.
Ще се работи за:
сигурна Европа, защото миграционната криза и терористичните актове през последните години показаха колко сме уязвими;
стабилна Европа, защото гражданите искат да знаят, че Европейският съюз се грижи за техния просперитет и благополучие;
солидарна Европа, защото основните предизвикателства засягат всички държави-членки и могат да се решат само чрез общи действия, а не на национално или местно ниво.
Председателството и ЕС
Съветът на Европейския съюз e една от основните институции на Общността. Той обсъжда и приема съвместно с Европейския парламент законодателните актове на ЕС на базата на предложения, изготвени от Европейската комисия, координира политиките на държавите-членки, формулира външната политика и политиката за сигурност на Съюза, сключва споразумения от името на ЕС с други държави или организации и съвместно с ЕП приема годишния бюджет на Съюза.
Съветът се състои от по един представител на всяка държава-членка на ниво министри – министърът, който отговаря за определена област, представлява своята държава и изразява нейното становище в Съвета.
Съветът има общо десет състава, които обхващат всички политики на ЕС:
Общи въпроси
Външни работи
Икономически и финансови въпроси
Правосъдие и вътрешни работи
Заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси
Конкурентоспособност
Транспорт, телекомуникации и енергетика
Селско стопанство и рибарство
Околна среда
Образование, младеж, култура и спорт
Председателството на Съвета на ЕС се осъществява на ротационен принцип от всяка една от държавите-членки за срок от шест месеца. За да се осигури приемственост в работата на Съвета, председателството се изпълнява от предварително определена група от три държави-членки – т.нар. „Трио“- за период от 18 месеца, които изготвят и следват обща програма. България е част от „Триото“ Естония – България – Австрия и пое ротационното председателство на Съвета на ЕС през януари 2018 г. от Естония.
Приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС 2018
Бъдещето на Европа и младите хора – икономически растеж и социално сближаване с фокус върху следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС, бъдеща Кохезионна политика и Обща селскостопанска политика, както и по-задълбочен Икономически и валутен съюз. Икономическият растеж и социалното сближаване са ключови за бъдещето на Европа. Прогнозите съдържат добри новини за Съюза – европейската икономика се ускорява, създават се повече работни места, повишават се инвестициите, укрепват публичните финанси.
Стабилност и сигурност в Европа: съвместни решения за повече сигурност по външните граници на ЕС, по-резултатно управление на миграцията, поставяне основите на Отбранителен съюз, включително чрез прилагане на първото Постоянно структурирано сътрудничество в ЕС. Българското председателство ще работи за трайни и справедливи решения в политиката за убежище, за ефективни политики за реадмисия, за балансиран подход между краткосрочни и дългосрочни мерки, насочени към източниците на проблема с миграцията, а не само към последиците от него. Затова огромна тежест на усилията ни ще падне именно върху сигурността - ще наблегнем върху укрепването на контрола по границите, обмена на информация между отделните органи и превенцията.
Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани: Амбицията на Българското председателство е да постигне ясен план за действие с конкретни стъпки за всяка от държавите, без да създава нереалистични очаквания. Това е пътят към траен мир, сигурност и просперитет в региона. Целта е да се осигури свързаност на държавите от Западните Балкани – транспортна, енергийна, образователна и цифрова. България полага последователни усилия в тази насока - например, за популяризиране на цифровите политики на ЕС сред държавите от Западните Балкани чрез постепенно намаляване на таксите за роуминг и увеличаване на възможностите за широколентов достъп до интернет.
Дигитална икономика и умения за бъдещето: България поставя фокус върху завършването на единния цифров пазар в ЕС, развитието на дигитална икономика и уменията на бъдещето. Това включва пакет за киберсигурност, директива за авторските права, свободен поток на не-лични данни, кодекс на електронните комуникации, електронна защита на личното пространство и др. Обвързването на образованието на младите хора с усвояване на „уменията на бъдещето“ е пътят към постигането на конкурентна, гъвкава и успешна Европа.
Фокус във всичките действия ще бъдат младите хора. Те са обща инвестиция в бъдещето, на тях трябва да се дадат възможности за образование и развитие. Насърчаването на ранното детско развитие, модернизация на европейските образователни системи и учебни програми, засилването на социалното приобщаване чрез формално и неформално учене – това са само някои от задачите, които не търпят отлагане. Днес, във времето на информационните и комуникационните технологии, повече отвсякога задължително условие е тези технологии да са широко въведени на всички нива на образователната система.
Уеб сайт на българското Председателство на Съвета на ЕС: https://eu2018bg.bg
Публикацията е по проект „Европа чува твоя глас – БЪДИ АКТИВЕН!”,
Договор № COMM/SUBV/2017/E/0003, съфинансиран от ЕП и НЧ „Братство 1869” гр. Кюстендил.
Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на НЧ „Братство 1869” гр. Кюстендил и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Европейския парламент.
