От месеци паланките поркай границата с Македония на практика са без аптечно обслужване. Единственият фармацевтичен пункт в общинския център Невестино затворил през юли. Собственикът Влайко Владимиров е в процедура на пререгистрация, трябва да свърже обекта с НАП, да намери лицензиран фармацевт и да поднови доставките и продажбата на лекарства

Навсякъде аспиринът по аптеките струва 7-8 стотинки хапчето. Шишенцето реванол - до 1 лев. Не и за хорицата от 23-те села на община Невестино обаче. От месеци паланките поркай границата с Македония на практика са без аптечно обслужване. Единственият фармацевтичен пункт в общинския център Невестино затворил през юли. Собственикът Влайко Владимиров е в процедура на пререгистрация, трябва да свърже обекта с НАП, да намери лицензиран фармацевт и да поднови доставките и продажбата на лекарства. Както сам споделя, при тромавата ни система, ще му трябват месеци да приключи с прелицензирането и. Дотогава разположените на 400 кв. километра територия - в 260 махали, паланки ще се оправят с церовете както могат. "Няма какво да правиш - взимаш рейса за Кюстендил, плащаш по 3 лева билет в едната посока. Така аспиринът ти излиза повече от 6 лева - нищо, че опаковката по аптеките е 1,60 за 20 хапчета. Хайде - можеш да търпиш главоболие, да се лекуваш сам при грип, от настинка. Ама за останалите лекарства, които трябва да вземаш, нямаш избор. Тръгваш за града - на 40-50-60 километра. Моята баба Санда е на 87 години. Лежащо болна е. Изписали са и "Ретизит" например. Някой от семейството поема към Кюстендил да и го купи, ако и се свършва", споделя Бонка Мулова от най-голямото село в общината - Ваксево. "Абе, какво да говорим. Не може без аптека - толкова села! Нали сме непрекъснато по къра и в работа из двора, по гроздобер. Порежеш се с ножа, докато правиш туршиите, един бинт няма откъде да купиш, да се превършеш. Или се навехнеш на ръка, на крак, та да стегнеш отока. Няма откъде да купиш и най-елементарните превръзки и материали", оплака се и Гюлка Геровска от същото село.
Впрочем във Ваксево това лято се опитали да решат проблема с лекарствата. До здравната служба оборудвали помещение. Свързали се с аптекарка от Кюстендил, която започнала да "зарежда" с най-важните и търсени лекарства аптеката по предварителна поръчка. На празника на селото местни се похвалили на софрата, че вече са спокойни за хапчетата - докарват им ги от Кюстендил. Някой веднага звъннал в регионалната здравна инспекция. Оттам пратили експерти да проверят случая. И затворили просъществувалата само месец-два ваксевска аптека. "Скарахме се с инспекторите. Искат над 1000 разрешителни, за да отворим аптека. Рампа за инвалиди да направим до стълбите. Казвам им. "Абе, ние не откриваме аптечен пункт на жълтите павета в София. Това е село. Следва да се направи компромис. "Не, та - не!" И на оня баир, на Връшка чука, да откривате аптека, законът е валиден за всички. В Брюксел, в София, във Ваксево - изискванията трябва да са едни", отрязаха ни от здравната инспекция", ядосва се кметът на Ваксево Георги Тасков. Той е бивш фелдшер. При социализма ги задължавали в медицинската си чанта освен слушалките за сърце и кръвно да носят и лекарства. Продавали ги на пациенти и на по-леко болни из селата и отчитали всичко до стотинка. "Защо тогава можеше да го правим - сега да не може", възмущава се бившият медик Тасков. Във Ваксево имат подписка с категоричното искане да им разрешат да си пуснат аптеката, която ще внесат в областната управа и в здравното министерство. В това село десетилетия наред имало аптека, помнят наизуст имената на аптекарките, приемали ги за доктори и им споделяли за всичките си болежки. Сега няма на кого да кажеш какво ти е, роптаят местните.
Оказва се, че в съседното с.Еремия, което е с 32 махали, са решили малко по-удачно проблема. Кметицата Фанка Кирилова си инсталирала чисто нов телефонен апарат на бюрото. И болни, закъсали, хора в беда я търсят, звънят и непрекъснато. Иначе старците не могат да вземат разстоянието от 5-6 километра през баирите и да стигнат до кметството. От махалите питат кога ще се появи пощальонката, за да си вземат пенсията, кога ще раздават социалните помощи "на безработицата", дали са дошли сметките за тока, за телефона. А най-често питат дали фелдшерът е на разположение, или му е почивен ден. Фелдшерът Владимир Томов 27 години е цялото медицинско обслужване за еремийчани. Ако някой нещо "прискърца", търси кметицата, тя пък звъни на Томов. И "докторът" веднага тръгва с цяла торба лекарства и пособия за преглед на пациента на място - върви пеша на 3-4 километра до спешно обадилата се къща. След това се връща и докладва на кметицата за състоянието на "закъсалия човек". Всичко се върши по телефона в Еремия. В с.Друмохар пък аптекар доставчик е жената на бившия заварчик от завода за кухненско обзавеждане в Кюстендил Здравчо Манчев - Елена. Тя е шивачка в един от цеховете в областния град. Пътува всеки ден. В чантата и постоянно има рецепти и бележки, рецептурни книжки на съселяни, закъсали за лекарства - да ги обслужи, казва Манчев. Бившият военен контраразувнавач Драган Петров от Друмохар също "пищи", че в целия район няма действаща аптека. Бай Драган разчита повече на самолечението и на билките, които познава отлично. "Сега отглеждам в разсадника дрян. Плодовете на опитомения дрян лекуват и най-страшните болести, и рака включително", пали се бившата разведка.
В общинската управа в Невестино са няясно с мъките на близо 3200-те жители по селата с набяването и на най-елементарните обезболяващи лекарства. Знаят и за недоволствата на бившите фронтоваци от Втората световна война и ветераните от бойните полета, които имат право на 100 процента безплатни лекарства. Но трябва да ги вземат от обект на територията на селищната система, защото парите за облекченията в цените, на които вземат лекарствата си, минават през общината, поясни и.д. кмет на Невестино Йордан Глогов. В района от тази привилегия се ползват към 20 ветерани от войните. Аптечинят проблем станал труден и заради предизборната ситуация - много хора го свързвали с вота и си мислят, че аптеката в общинския център е спряна умишлено - да дразни хората и да ги настройва срещу един или друг кандидат за изборите.
За трудности с аптечното обслужване споделят и по Бобошево. Там доскоро имало "нормално действаща" аптека. Собствениците обаче се изнесли по гурбет във Франция. После се върнали, но не са подновили дейността си, защото междувременно изгубили лиценза. Изнесли се да аптекарстват по Благоевград, казаха общинари. Сега фармацевт от Кюстендил извършва някакво аптечно обслужване в градчето и 10-те съставни села - "придвижва" здравно-рецептурни книжки и документи на клиенти, изпълнява поръчки. "Този обект няма договор по каса", обяви шефът на НЗОК-Кюстендил д-р Матей Попниколов. По-добре стоят нещата в Бобов дол - в миньорския град вече втора аптека сключила договор с касата, отбеляза докторът. Така в региона фармацевтичните "пунктове" по договор с касата са вече 43, уточни той. "Да - по Бобов дол и две аптеки. Бившите миньори взимат високи пенсии и са добри клиенти. Затова и аптеките основно са по градовете. Те и фармацевтите гонят печалбите - а на село оборотът е по-малък, клиентите са по-малко, затова не щат да държат обекти тук. Не може ли по закон нещо да ги дотират селските аптеки, да имат статут за защитени и да им се превеждат пари от бюджета, задето обслужват беднотията и старите хора", недоволстват по Невестинско.