Станал е половин канадец, но се чувства гражданин на света. През цялата година пътува, пълно отрицание е на така нар. принцип за "уседналост" и заседяването. Пребивава по Южна Америка - Аржентина и Бразилия, установява се за седмици по о.Крит,

Всепризнатият изпълнител на "хата йога", създател и дългогодишен секретар на българската федерация по йога, кюстендилецът Веселин Лучански изкара почти месец в родния си град. За радост на многобройните му приятели, които поддържат постоянна връзка с него, но предпочитат да са в компанията му. Весо просто си е дал сам отпуск, след което в обещания срок отново замина за Торонто /Канада/. Там живее от 12 години. Станал е половин канадец, но се чувства гражданин на света. През цялата година пътува, пълно отрицание е на така нар. принцип за "уседналост" и заседяването. Пребивава по Южна Америка - Аржентина и Бразилия, установява се за седмици по о.Крит, Гърция и Кипър, то се знае - често навестява и свои учители и "колеги" - йоги, по Индия. Не отказва на покани да изнася лекции и да участва в семинари по Нова Зеландия и Австралия. В куфарите си носи някой друг кат дрехи и една сгъваема дъсчица. Това му е цялото оборудване и арсенал - на дъсчицата прави неговите прочути лечебни масажи. "И мъртви от гроба съм вадел и са тръгвали да вървят", шегува се не без самочувствие Лучански. Не е изоставил йогизма - като учение и практикуване, но повече вече е лечител. Цар е по травмите и проблемите на ставните и опорно-двигателния апарат, плексити, дископатии. По интернет го търсят от всяка точка на света. В определени моменти прави лечението от дистанция, по скайпа. При това - успешно.
"Всичко при човека е да умееш да управляваш енергията си. Състоянието на организма е резултат от обмяната на белтъците. А това зависи от дихателните и двигателни упражнения, от движенията, които правиш. Всички се оплакваха от непоносимата августовска жега това лято, а и есента в България. Аз не я чувствам. Зная как да нагодя организма си - така, че да не се загрява. Нямам проблеми", издава методиката за саморегулиране на физическия си потенциал Лучански. С масажите отдава енергия и лекува засегнатото и болно място в организма на пациента. Известен е с това, че пръв изпълнил "азаната Ардха мацияндразана", свръх сложна фигура от йога упражненията. Последовател е и на Дънов. Въпреки толкова натоварената си програма за отпуска в Кюстендил три денонощия се качил при Бялото братство на Седемте рилски езера в средата на август. "Не е добре това, че имаше доста недъновисти в лагера им. Хора, които не познават и следват правилата, вътрешните правила, на това учение. А са там от любопитство. Дори с обувки трандафори са се качили", дразни се Лучански. Слязъл от Рила с колата на свой приятел - през София и по новата и единствена засега магистрала "Люлин" се прибрал в Кюстендил. Изобщо не си лягал, защото приятел го предизвикал да играят шах. 10 часа непрекъснато през нощта над черно-белите полета. На другия ден заминал с кола, която сам шофирал до Велико Търново - поканили го от йога клуба в старата столица да им покаже новости в упражненията. Няма сън и почивка. Където го уговорят да им гостува, го и черпят. Не отказва. И на 70 години организмът му е свеж, ритъмът му е като на 20-годишен. Здравето му е желязно.
Разбира се - Лучански прави неволни съпоставки как е по света и как е у нас. "3,5 млн. българи са в чужбина и това е болен въпрос. Канада е модел на бъдещия свят, там живеем сто нации и никой никого не обижда. Там можеш да видиш полицай с чалма, например. Има над 100 различни религии и църкви. В Канада е подсъдно да обидиш някого на етническа основа. А също да не признаваш победата във Втората световна война, разказва Лучански за избора си да се премести в Канада. Има я носталгията към България у всеки емигрант или гурбетчия навън. И него го тегли насам. Но и като си дойдеш - дори и за малко, разликите те върхлитат, нашата оправия те травмира и дори отчайва. Един документ, ако в Канада ти го издават за 15 минути, тук - в Кюстендил, в България, че го чакаш с дни. Чиновниците са лениви и безхаберни. "За улиците, дали са чисти, за неизмитите и паркирани безразборно коли - е банално да се говори", усмихва се Лучански, бивш шеф на дружеството за физкултура и спорт "Велбъжд"-Кюстендил през 70-те години. И от Канада или при "командировките" му из света, следи политическите събития у нас, пише си със стотици познати и приятели по социалната мрежа. "По интернет научих, че моят съгражданин и приятел Иво Атанасов / четири поредни мандата депутат - бел.ред./ се кандидатира за президент. Веднага му писах, че го подкрепям. След това обаче научих, че е отпаднал на заседанието на висшия партиен съвет по номинациите, а са предпочели Ивайло Калфин. Доколко е добре това - не го коментирам. Но ще гласувам за президент в Канада, за кмет на Кюстендил - няма да мога", знае правилата по вота за българите в чужбина Лучански. Той си спомня, че като шеф на федерацията по йога изкарал повече от година в една стая със сегашния ни премиер Бойко Борисов, който пък тогава оглавявал федерацията по карате. "Може и да ме е забравил Борисов, но ако имам възможност да го срещна на някое събитие, когато реже някоя от лентите и открива поредния обект по София или из страната, ще му напомня за онова време", спомня си за контактите и с височайши особи Лучански. Като направил възрастта и представил стажа в НОИ, му отпуснали българска пенсия - малко над 200 лева. Едва му стига за кафето в Торонто, не му остава и за капка гориво за колата /сменил е 15 возила, както признава/. Но не се оплаква от бедност. Изкарва добре от масажите, но щедро и харчи. Посъбере ли хилядарка-две в долари - тръгва за някой "съседен континент". Колкото и да е натоварващо - нали е йога, издържа на всичко. "Вижте, зная колко им е трудно на хората, всеки от нас има проблеми. Но аз съм си изградил механизъм, умея да се настройвам психически така, че да гоня черните, лошите мисли от съзнанието си. И това ме поддържа, постоянно в добър тонус съм. Съветвам и другите да я карат така - без злоба и черномислие. И всичко в живота им ще е наред", дава безплатен лечителски съвет Лучански. А на всички черпения, които успя да направи въпреки многото си ангажименти през отпуската, той плащаше сметките - до стотинка. На сервитьорите - 30% бакшиш- "Така е в Канада, би трябвало и в България да е толкова", смее се 70-годишния йога ветеран за който възрастта просто е без значение.