За първи път от 15 години насам има едно единствено заявление за пълни спасителни археологически проучвания в рамките на археологическия
резерват „Пауталия-Велбъжд-Кюстендил”, съобщи директорът на Регионалния исторически музей в Кюстендил Валентин Дебочички.
По традиция лятото е доста напрегнато за археолозите, но тази година прави изключение. В момента екип от музея работи само по един обект, с размери от около 80 кв. м, намиращ се на улица „Любен Каравелов”.
Археологическите проучвания се ръководят от Дойчин Грозданов. На площ
от около 25 кв. м са разкрити останки от сгради от края на 19 и началото на 20 век, част от средновековен некропол от 11-12 век и част от късноантична сграда, която се датира между 4 и 6 век.
„На този етап на проучванията продължението на средновековния некропол се намира южно от настоящия парцел. Проучвания са правени преди 10-ина години от колегата Румен Спасов, а сегашната находка е продължение на този некропол. Гробовете са три типа съоръжения – обикновена гробна яма, частично маркиране на стените на ямата, зидани гробове от преизползвани римски тухли и маркиране на стените с преизползвани тухли от Римската епоха”, коментира археологът Дойчин Грозданов, който работи с колегата си Росица Стоянова, отговаряща за документацията на обекта.
На парцела, който се проучва в момента, е открито и част от кръстовище на двете главни улици в римския град Пауталия – с посоки север-юг и запад-изток – Кардо
Максимус и Декуманос Максимус. „Обикновено те минават покрай римски
сгради, какъвто е и тукашният случай. Обектът е интересен с това, че се продължава част от възстановяването на антична Пауталия и средновековния Велбъжд”, коментира Дойчин Грозданов.
Разчетено е обектът да бъде приключен до края на месец август, но при благоприятни метеорологични условия. Досега на терена археолозите са открили части и каменни блокове от двете главни римски улици, както и части от керамични съдове от различните епохи – от съвременната до античната епоха. Намерен е железен нож, монети от Римската и Османската епоха. „Обектът е интересен с оглед на това да допълни досегашната представа за този парцел, който ще бъде застроен, след решение на Института за опазване на паметниците на културата. Те ще кажат какво трябва да се запази. Досега се знае, че кръстовището на улиците ще бъде възстановено в приземието на сградата, в която се намираме, от
инвеститорите”, каза още Дойчин Грозданов.
Археолозите наблюдават и терен, намиращ се на ул. „Хан Крум”, който предстои да бъде разкопан по проекта за рехабилитация на ВиК-мрежата в
Кюстендил по програма ИСПА. „Част от трасето минава вътре в Археологическия резерват и би следвало изкопните работи да бъдат прецизирани, да се копае на ръка, за да се документират археологическите останки от античната и средновековната епохи. Предстои разкриването. По проекта се влиза откъм северната крепостна стена, по ул. „Хан Крум”, завива се пред читалище Братство и
се върви към западната крепостна стена към ул. „Гороцветна”. Редно е да се съгласува проектът с нас, за да няма поражения”, коментира археологът.
„Това лято част от нашите ангажименти са обвързани с изкопните работи по програма ИСПА, за подмяна на водопроводната и канализационна мрежа на Кюстендил. Ще осъществяваме непрекъснато наблюдение, когато се започне работа по Западната крепостна стена на антична Пауталия”, заяви Валентин Дебочички. Той посочи, че ако се намерят средства, ще бъдат продължени археологическите проучвания в село Берсин, започнати през 2009 година.
Надеждата на кюстендилските археолози е да проведат сондажни проучвания на известното светилище, разположено в землището на село Долна Козница. Берсин е едно от селищата, което може да се похвали с дълга история. Най-ранното селище тук е възникнало в началото на 6-то хилядолетие преди Христа. Железен връх от бойна стрела от ранното средновековие е една от ценните находки, представляващи голям интерес, намерени по време на археологическите проучвания в центъра на кюстендилското село, в дома на сем. Треневи. Това е петата подобна находка в цяла България, съобщиха археолозите на обекта. Находка, уникална за времето на ранното средновековие - 9-10 век.